Културният туризъм е важен фактор за съхраняването и популяризирането на културнота наследтво, изкуствата, местното социално-икономическо развитие, както и за по-доброто взаимно опознаване в контекста на Европейската интеграция.
Проявявайки уважение към културното разнообразие, Европейската комисия се стреми да спомогне за отварянето на Европейските култури, откроявайки в същото време общото в наследството, споделяно от европейците. Целта на Европейската комисия е да насърчава културното сътрудничество и обмена между гражданите на европейските страни и да подкрепя взаимното познаване на културните продукти.
Културният сектор в България е от приоритетно значение за икономиката на страната и притежава огромен потенциал. Европейската комисия подкрепя сектора с проекти, които са насочени към развитието и популяризирането на специфични видове туризъм, като културния туризъм. 

Н. п. г-н Димитрис Куркулас
Ръководител на Делегацията на Европейската комисия в България

През 2003 г. Европейската комисия лансира Програма ФАР - Развитие на културния туризъм в България. В рамките на програмата ФАРна ЕС, 19 културно-туристически продукта в България са селекционирани и изпълнени в периода 2003–2005г.



Разнообразието на тези проекти отразява идентичността на съответните територии и разкрива неочаквани възможности за културен туризъм. Една група проекти е инициирана от ИКОМОС България и Асоциация за културен туризъм в партньорство с местни врасти. Проектите отразяват един модел за развитие, който в бъдеще би могъл да бъде основа за реализирането на мрежата от културни коридори на Югоизточна Европа - като етапно реализиране на отделни фрагменти и тяхното обвързване в една интегрирана мрежа. Тези проекти са обединени от темата Назад през хилядолетията и се развиват по протежението на Източния транс-балкански път, който свързва Румъния, България и Гърция. Включени са три интегрирани помежду си локални културни маршрута: 
- Пътят Русе-Иваново-Червен (региона на Русе, по протежение на река Дунав) - един средновековен път между крепостта Червен и скалните манастири край Иваново (световно наследство);  
- Традиционен път от ХVІІІ–ХІХ век (българското Възраждане) в региона на Габрово, свързващ центрове на народната архитектура;
- Древният бачковски поклоннически път, свързващ четии манастира, 30 църкви и повече от 200 параклиса в Родопска Света гора (община Асеновград). 

Тези проекти са реализирани като част от бъдещия транс-граничен културен коридор в рамките на голямата мрежа на Културните коридори на Югоизточна Европа. Примерът показва начинът, по който един културен коридор прави връзката със специфични локални ценности и възможностите, чрез които той може да бъде използван за целите на един иновативен културен туризъм.