Постепенното разширяване на съдаржанието на понятието културно наследство и включването на по-широки наследени ресурси - материални и нематериални - доведе до появата на нови подходи към разбирането, защитата и уважението на нашето културно наследство. Когато през 1972 година, на Генералната конференция на ЮНЕСКО се приема Конвенцията за защита на Световното културно и природно наследство, част от страните-членки изявява интерес към опазването и на нематериалното наследство. Така, ЮНЕСКО предприема действия, за да подкрепи тази форма на културно наследство.  

Докато материалното културно наследство е създадено, за да оцелее дълго след своя творец или възложител, съдбата на нематериалното наследство е много по-тясно свързана със своите създатели, тъй като тя често зависи от устно предаване. Много елементи на нематериалното културно наследство са застрашени от последиците от глобализацията, еднородни политики и липсата на средства, оценка и разбиране. Тези заплахи - взети заедно - биха довели до заличаване от функции и ценности на тези елементи и така до липса на разбиране сред младите поколения.

Като пазител на културното наследство, ЮНЕСКО търси възможности за промоциране на устното и на нематериалното наследство по един балансиран начин във връзка с различните георгафски региони. Новите подходи към културното наследство, които включват признаването на общности и групи като носители на идентифицирането, извършването, пресъздаването и предаването на нематериалното или живото наследство, кулминират при приемането на Конвенцията за защита на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2003 г.
Според Конвенцията, нематериалното културно наследство - или живото наследство - е основната причина за нашета културно многообразие и неговото поддържане е гаранция за продължаваща творческа сила. Конвенцията откроява: 
Устните традиции и изражения, включително езиците, като изразно средство на нематериалното културно наследство; 
Изпълнителските изкуства (като традиционна музика, танц и театър); 
Обществените практики, ритуали и празнични събития; 
Познанията и практиките свързани с природата и с вселената; 
Традиционните занаяти. 
През 2003 г. се установява и представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Днес, списъкът съдържа 90 обявени шедьовъра на нематериалното наследство. 

Информационни източници: официален сайт на ЮНЕСКО; Информационен бюлетин за нематериалното културно наследство, ЮНЕСКО 2004