Етнографският музей е основан през 1892 година, като отдел в Народния музей (днес Археолоически музей). Той става независим музей през 1906 година със завършването на събирането на творби от традиционни български занаяти, носии, тъкани, килими, бродерии, музикални инструменти, предмети от интериора, както и земеделски инструменти. Първият му директор е Димитър Маринов, познавач и ученик на българсаката фолклорна култура, чиито научни творби са до днес високо ценени и поставят основите на българската етнография. От 1949, Етнографският музей става част от системата на Българската академия на науките под чадъра на Етнографския институт. Колекцията на музея днес наброява повече от 50 000 обекта, които представят българските традиционни фолклорни изкуства и занаяти, събирани от всички краища, които исторически са били обитавани от българи за периода от средата на ХVІІ до средата на ХХ век. Така, на тази база, през 1969 година, музеят получава статута Народен етнографски музей (НЕМ). Музеят се помещава в помещенията на бившия Царски дворец, забележителна сграда в центъра на София от края на ХІХ век - паметник на културата. Мисията на музея е да събира, съхранява и представя етнографското културно наследство на българите и на други етноси, населявали земите на България. За последните десет години, музеят представя самостоятелно или съвместно с други музеи повече от 50 експозиции у нас и в чужбина.