Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: Гърция, Циклади
Тип: Народна архитектура
Епоха: Ново време, Средновековие
Тема: Народна архитектура
Световно наследство:

Тинос, островът на изкуството и красотата, проютява архитектурни и художествени съкровища, които го правят огромен музей на народното изкуство. Природата го е дарила не само с изобилие от подходящи материали като зелен и бял мрамор, шисти и гранит, но и с рчдка среда, която безспорно стимулира артистичността. Заради географското си разпололжение, Тинос предлага гледки към околните цикладски острови, златни изгреви и пурпурни залези. Артистичността се вдъхновява също от голямото разнообразие на исторически обекти, които отразяват католическото и православното минало и настояще на острова. Тиноската къща е една от най-характерните творби на народното майстортство. Обикновено се състои от просторни стаи, използвани като приемни, и две или три по-малки в задната част, използвани за спалня, според нуждите на обитателите, кухня с огнище, приземен етаж (кати), където се е съхранявала земеделската продукция и двор. Той е винаги към фасадата на къщата, която никога не е към север, и е на първия етаж. Фасадата към двора има вградени пейки, обикновено облечени с бял мрамор, които може да са двойни (една над друга) и на които човек може да седне и да се наслади на вълшебната гледка към Егейско море. Първият етаж комуникира с приземния и с улицата обикновено посредством външно стълбище от мрамор или шисти. Външната врата, обикновено в средата на фасадата между двора и прозорците, е украсена с мраморни ветрилообразни прозорци над нея. Плоският покрив обикновено е допълнен с прекрасен комин, създаващ автентично удоволствие с семплите си линии. В много къщи върхът на комина се състои от обърнат перфориран глинен съд. Такава подходяща употреба на материалите дава вълнуващ пример за това как естетическите нужди на хората могат да бъдат задоволени. Къщата е мебелирана само с най-необходимото. Отвън сградата има много семпли линии, основният декоративен елемент е полукръглата арка – волта, която обикновено е разположена на средата на първия етаж, както и вградени ниши. Волтата също се среща по протежението на уличките на средновековните села, по специално в Агапи, Тарабадос и Кардиани.
Най-странните обекти на Тинос са многобройните гълъбарници, разпръснати из острова. Традицията да се отглеждат гълъби датира още от Средновековието. Птиците се отглеждат главо заради вкусното им месо и заради гуаното, използвано като наторител. Гълъбарниците са прекрасно украшение на пейзажа на Тинос. Те са масивни, построени от камък сгради, долният етаж на които се използва за склад за земеделска и животинска продукция и инструменти. Горният етаж е предназначен за гълъбите. Строителите използват местен материал – шисти – с голямо майсторство, за да оформят необикновени декорации по една или повече от фасадите на сградата – ромбоиди, триъгълници, слънца и кипариси. Тези орнаменти създават една пленителна и хармонична картина. Те са истински „построени бродерии”. Всяка една от сградите и всички те като цяло представляват архитектурни паметници и са израз на народното художествено творчество, уникално в света. В миналото притежанието на гълъбарник е било знак за богатство. За собствениците на гълбарник е било въпрос на престиж да имат най-хубавия гълъбарник. Днес гълъбарниците на Тинос са архитектурен феномен.

Експертна мрежа