Средновековният благороднически град на върха на южния склон на планината Медведница е най-важния пример за средновековна светска архитектура в Загреб. Загребският епископ Филип построява крепостта Медведград през XIII в., след като крал Бела IV му дава грамота, с която разрешава построяването й. Крепостта на Медведница е била от голямо стратегическо значение. Можела е да бъде лесно защитавана по време на война и е била разположена близо до Унгарско-хърватската държава. Двойният пръстен от стени са били впечатляващо високи и дебели, а яките кули, заедно с добре укрепения подход към града, показват каква добре организирана отбранителна структура е била крепостта. Достъп е възможен единствено от север, където е разположен входът към града. От първата порта навътре към втория пръстен води дълъг тесен фуниеобразен коридор, излизащ на открита площ. Ако нападателят е успеел да мине през него, той е бил изненадван от още една врата. Всичко това не е било тайна за потенциалните нападатели, затова Медведград не е видял много опити за превземане в историята си. От времето на построяването си през следващите седем столетия Медведград е имал 107 собственици. До XVI в. е бил притежаван от няколко известни благороднически фамилии, като тези на Бела IV, Драшкович, Грегориянец, Радич, Зрински, Андрия III, Загребския Каптол и крал Матияс Корвин. Ккогато епископ Филип става архиепископ на Острогон през 1262 г., кралят „временно” взема крепостта от диоцеза, настанява свой гарнизон в нея и според слуховете държи съкровището си там. Славонските вицекрале управлявали Медведград от името на краля. Тъй като загребският диоцез смятал Медведград за своя собственост, продължавал да иска от краля да го върне на законния му собственик. Но новие собственици нямали желание да се разделят с такъв голям имот и продължавали да игнорират исканията на диоцеза. Това били феодални времена, когато собственика на земята налагал тежки данъци на селяните за издръжка на имението и за заплати на войниците; селяните плащали данъците като снабдявали войниците и собствениците с вино и жито. Главната част от земите на Медведград били в гористите хълмове около Загреб. Селяните в тях били главно лозари. В тези земи нямало достатъчно ресурс за издръжка на такова голямо имение като Медведград. Така че феодалните господари на крепостта правели постоянни опити да разширят земите си колкото се може повече. Техните методи били най-вече насилствени, с пълно незачитане на закона. Когато загребският диоцез най-накрая си възвърнал собствеността върху крепостта след няколко десетилетия, той не можел да я използва (но трябвало да плаща за поддръжката й, въпреки това), защото предишния собственик – вицекраля Стйепан Бабонич – отказал да напусне. През XVI в., заради появата на нови оръжия и нова военна стратегия, Медведград загубил предишното си стратегическо значение. Освен това, новите изисквания на феодалите направили недостъпни крепостни съоръжения, неподходящи за живот. През втората половина на XVI в. феодалните господари изоставили крепостите и замъците по хълмовете и се преместили в равнините. Господарите на Медведград последвали общата тенденция и така владетелят на крепостта Стйепко Грегоиянец решил окончателно да напусне крепостта по това време. След земетресението от 1574 г. крепостта имала нови обитатели – жандармерията, назначена от Хърватския парламент да въдворява ред. Крепостта окончателно е изоставена през 1590 г. след като е тежко поразена от земетресение. Състоянието на Медведград продължава да се влошава в течение на годините, докато през 1975 г. Хърватският институт за реставрация започва проучвателска и реставрационна работа по крепостта.

Експертна мрежа