Коридор: Диагонален път
Държава: Хърватска, Загреб
Тип: Християнски религиозен център
Епоха: Ново време, Средновековие
Тема:
Световно наследство:

Загребската катедрала е посветена на Успението на Света Богородица. Дължината й е 77 м, а широчината – 46,20 м. Северната й кула е висока 105 м, а южната – 104 м. Площта на катедралата вътре е 1617 м2 и на службите могат да присъстват около 5000 души. Загребският диоцез е основан от унгарския крал Ладислас през 1093-94 г., който нарежда да бъде построена катедрала. Най-вероятно строежът започва алед 1102 г. и е завършен през 1217 г. Катедралата е построена в преходен романски стил. Новата катедрала е тежко засегната по вреем на нападението на татариет през 1242 г. и е обновена между 1264 и 1284 г. от епископ Тимотей в готически стил. По това вреем е построена и източната базиликална част на катедралата. Западната част, с еднакво високи сводове в трите кораба, е строена между XIV и XVI в. Между втората половина на XV в. и първата половина на XVI в. около катедралата е построена крепостна стена и кули за защита срещу турците. През XVII в. катедралата е засегната от два големи пожара.
Ремонтът продължава до втората половина на XVII в. Като част от финалните работи е построена камбанария от южната страна, която служела и за наблюдателница. В края на XVII в. и началото на XVIII в. катедралата получава мраморни елементи – амвон от 1698 г. и оставащите 32 олтара – много ценни примери на бароковия стил. През XIX в., по времето на епископ Юрай Хаулика, презвитерият е обновен – допълнен е с неоготически дървен олтар от скулптора Зикингер от Мюнхен. Майсторът на органи Валкер от Лудвигсбург създава нов орган, който може да се види и до днес в катедралата. Смята се за един от десетте най-забележителни органи в света.

Йезуитската църква „Св. Екатерина” в Загреб е започната през 1620 г. Смята се, че е проектирана в Рим като стандартен тип църква. Това е най-изтъкнатият пример на йезуитска архитектура в Северна Хърватска с богатото архитектурно и цветово третиране на стените, богато украсените гипсови тавани от А. Куадрия (1721 г.) с изрисуваните отвори, разкриващи небесните висини от Дж. Куалио, огромната фреска на А. Йеловсек (1762 г.) зад олтара, разтварящ дълбока перспектива от изрисувана архитектура и пейзажи, както и капелите с по два олтара, най-изящният от които от Франческо Роба.

Църквата „Св. Марко” е един от най-старите архитектурни паметници на Загреб и е най-старата епархийска църква в града. Намира се на площад „Св. Марко” в Горния град. За пръв път църквата е спомената през 1256 г., но основната форма на сградата е от романския период. В днешния си вид „Св. Марк” датира от XIV-XV в., с обновяване от XIX в. (от Шмидт), когато църквата добива днешния си интериор. След реконструкцията на Шмидт, църквата има три олтара, въпреки че преди това е имала много повече (8 в XV в., 12 в XVII в.). В периода между двете Световни войни тя е допълнително украсена под ръководството на Йозе Клякович (1936-1937 г.). Иван Местрович също оказва значително влияние върху обновяването.
Църквата има три кораба, всеки завършващ с апсида. Дължината й е 36 м, а широчината – 15.5 м. Сводовете са позлатени по време на обновяването от 1937 г. Подът първоначално е бил от тухли, впоследствие заменен от камък. Платформата на хора някога е била тясна и обградена от стени и е стояла на четири каменни стълба. Шмидт я разширява, докато Местрович я премахва и заменя с дървен хор. Църквата „Св. Марк” е притежавала орган още от XIV в. На външната страна на северозападната стена може да се види издялан от камък герба на Загреб от 1499 г. Шмидт покрива покрива с цветни керемиди и прави нова покривна конструкция за кораба и параклиса. Южната страна на покрива е декорирана с два герба: на Кралство Хърватия, Славония и Далмация и на град Загреб. През вековете камбанарията е била повреждана от земетресения, но винаги е била преизграждана. Основата й е готическа. Сегашният си бароков вид получава в периода 1677-1725 г. и през 1841 г, когато е облечен с мед. Камбаните датират от 1706 г.

Експертна мрежа