Коридор: Виа Адриатика
Държава: Хърватска, Шибеник
Тип: Християнски религиозен център
Епоха: Ново време
Тема:
Световно наследство: Културно наследство

Катедралата „Св. Яков” в Шибеник (1431-1535) на далматинското крайбрежие е свидетелство за значителния обмен в сферата на монументалните изкуства между Северна Италия, Далмация и Тоскана през XV и XVI в. Тримата архитекти, които работят един след друг по катедралата – Франческо ди Джакомо, Георгиус Матей Далматикус и Николо ди Джовани Фиорентино, развиват структура, построена изцяло от камък и използват уникални строителни техники за сводовете и купола на катедралата. Формата и декоративните й елементи, като забележителния фриз, украсен със 71 скулптурни лица на мъже, жени и деца, също илюстрират успешния синтез на готическо и ренесансово изкуство.

ЮНЕСКО


През XV в. е построена нова катедрала на мястото на старата катедрала „Св. Яков”. Базиликата (с размери 38 м дължина, 14 м широчина и купол с височина 38 м) е изградена изцяло камък и е органичен синтез на архитектурата и изкуството. Строителят на катедралата Юрай Матейев Далматинеца е най-впечатляващата фигура в хърватското изкуство от онова време. Конструктивната система използвана при апсидите и баптистерия, сводовете и купола, е концепция за съчетаване на интериорните и екстериорните елементи, чрез която интериорът е очертан върху западната фасада на катедралата. Топографията на интериора на катедралата с баптистерия под нивото на пода и повдигнатия олтар, параклиси, тронове, балкони и галерии сякаш е отзвук от драматичния релеф на града, изникващ от склоновете на хълма. Но това, което прави катедралата на Шибеник различна от която и да е друга хърватска катедрала е уникалната игра на светлината в интериора – той е уютен като градския площад, а самият градски площад отвън става тържествен като интериора на базиликата. От южната страна се намира дворецът на епископа с късноготически вътрешен двор.

Експертна мрежа

Прочети повече за обекта в Листа за Световно наследство на ЮНЕСКО.