Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: Румъния, Трансилвания
Тип: Християнски религиозен център, Народна архитектура
Епоха: Средновековие
Тема: Християнски манастири
Световно наследство: Културно наследство

Тези трансилвански села с техните укрепени църкви дават жива картина на културния пейзаж на Южна Трансилвания. Седемте вписани села, основани от трансилванските саксонци, се характеризират със специфична система на земеползване, селищна структура и организация на семейните ферми, наследени от Средновековието. Укрепените църкви, които доминират над селата, са илюстрация за строителните стилове от XIII до XVI в.

ЮНЕСКО

Укрепена църква в Биертан
За пръв път за Биертан (Бирталм) се споменава през 1283 година и се развива през XIV и XVI в. като укрепено селище. Биертан е мястото, където Трансилванското събрание избира Стефан Майлат за принц на автономната област. От 1418 г. на Биертан е дадено правото да организира седмичен пазар, а от 1572 г. е седалище на саксонската епископия (до 1867 г., когато се мести в Сибиу/Херманщат). Строежът на църквата започва през 1402 г., когато цитаделата е разширена, и завършва през XVII в. През 1993 г. Биертан е включен в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Експертна мрежа

Укрепена църква в Саскиз
Най-ранният доккумент за съществуването на Саскиз (Кайсд) датира от 1309 г. Старите документи свидетелстват за важността на селището, резиденция на каноническия сбор и, за кратко, седалище на Шасбургите. Селото е имало стратегическа роля, за което свидетелства цитаделата на върха на хълма, построена между средата на XIV и началото на XV в. Укрепената готическа църква е издигната между 1493 и 1525 година, вероятно върху основите на по-стара църква. Вписана е в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1999 г.

Експертна мрежа

Укрепена църква във Валя Виилор
Църквата във Валя Виилор (Вурмлох) датира от XIII в., но е претърпяла значителни промени през XV и XVI в., когато е била добавена двойна отбранителна система. Овална крепостна стена и укрепление на самата църква (силна западна кула, отбранителен таван над хора) са компонентите на тази отбранителна система. Църквата принадлежи на трансилванския късноготически тип на залната църква (XVI в.), докато интериорната украса (олтарът, хорът) са барокови. Вписана е в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1999 г.

Експертна мрежа

Прочети повече за обекта в Листа за Световно наследство на ЮНЕСКО.