Културните коридори на Югоизточна Европа

Световно наследство / Културно наследство

Археологически обекти Микена и Тиринт

Археологически обекти Микена и Тиринт

За обекта


Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: Гърция, Арголида
Тип: Древен обект, Крепост
Епоха:
Тема: Крепости
Световно наследство: Културно наследство
КрепостиДревен обектКрепостКултурно наследство

Археологическите обекти Микена и Тиринт впечатляват е руините на двата най-велики града на Микенската цивилизация, която властва над Източното Средиземноморие от XV до XII в. пр. Хр. и която играе жизненоважна роля за формирането на класическата гръцка култура. Тези два града са неизменно свързани с омировите епоси Илиада и Одисея, които оказват влияние върху европейското изкуство и литература за повече от три хилядолетия.

ЮНЕСКО

Микена, легендарният дом на Атридите, е разположен на върха на малък хълм на южните склонове на планината Евбея, между два от върховете й, на пътп, водещ от Арголическия залив към Севера (Коринт, Атина и др.).
Мястото е обитавано от времето на Неолита (ок. 4000 г. пр. Хр.), но достига върха си през Късната Бронзова епоха (1350-1200 г. пр. Хр.), давайки името си на цивилизация, която се разпростира из целия гръцки свят. През този период акрополът е обграден с масивни циклопски стени, построени на три етапа (ок. 1350 г, 1250 г. и 1225 г. пр. Хр.), освен югоизточната страна, която представлява стръмна скала – естествена защита.
На върха на хълма е построен дворец, докато към Арголидската равнина е бил разположен изписаният култов център, главната Лъвска порта и гробищният кръг А, в който са открити съкровищата, днес изложени в Националния археологически музей в Атина. В североизточната страна на циклопските стени, през ок. 1225 г. пр. Хр., е построен тунел, водещ до подземен извор.

На ръба на Арголическия залив, в непосредствена близост до Навплио, върху скалист хълм (16 м) внушително се издига акрополът на Тиринт. Най-ранните човешки следи на хълма са от епохата на Неолита (ок. 5000 г. пр. Хр.). Следва поредица от поселения, чиито останки са почти напълно разрушени от екстензивните строителни работи от Микенския период. Достатъчно свидетелства от Ранната Бронзова епоха (2500-2000 г. пр. Хр.) са оцелели, за да докажат съществуването на серия от апсидни къщи, организирани около огромна гръгова сграда (диаметър 28 м) на върха на хълма. Строежът на укрепленията започва през XIV в. пр. Хр. и е завършен към края на XIII в. пр. Хр. (Късен Елински IIIB период). Циклопските стени, които ограждат горната, средната и долната цитадела имат периметър от ок. 750 м. и широчина между 4,50 и 7 м.

Експертна мрежа


Прочети повече за обекта в Листа за Световно наследство на ЮНЕСКО.

Документи