Културните коридори на Югоизточна Европа

Югоизточна Европа / Източен трансбалкански път

Перперикон

Перперикон

За обекта


Коридор: Диагонален път, Източен трансбалкански път
Държава: България, Кърджали
Тип: Древен обект, Крепост
Епоха: Средновековие, Античност
Тема: Античност, Крепости
Световно наследство:
СредновековиеАнтичностАнтичностКрепостиДревен обектКрепост

Кацнал на хълм, скалният град Перперикон е едно истинско чудо, изсечено от човека. Той се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърджали.
Археологическите проучвания показат, че култова дейност на скалния връх е започнала още през 5 хилядолетие пр.Хр. Някога Перперикон е представлявал огромна скала без никаква растителност. Обожествяването на камъка и възможността да са наблюдава оттам богът-слънце, привлича на това място древните хора. Така, нашите предци от каменно-медната епоха създават първото светилище. По това време храмовете представлявали обикновени колиби, с измазани с глина стени.
С усъвършенстването на металните сечива, става възможно да се дяла твърдата скала. В края на бронзовата епоха (18-12 в. пр. Хр.) се оформя груба изсечена овална зала с огромен кръгъл олтар в центъра. Сто метров подход в скалите води към залата. На специална площадка до олтара жреците извършвали свещените ритуали. Те изливали вино и палели на жертвеника огън, по височината на който гадаели бъдещото. Тези ритуали били характерни за култа към Дионис, ето защо се вярва, че неговият храм се е намирал точно на Перперикон.
През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера, скалните съоръжения се разрастват до цял град с крепостти стени, дворци и други постройки. Смята се, че вероятно там се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. По склоновете на хълма от север и от юг се развиват огромни квартали, строят се множество храмове и граждански постройки. Днес, на някои места може да се влезе в почти запазени къщи през оригиналните врати.
През 1-4 век римляните също допринасят със своя развит и изтънчен бит за развитието на Перперикон. През 378 година градът е опожарен, но отново възкръсва през 5-6 век. С приемането на християнството скалният град процъфтява като епископско средище. Периодът между 7 и 14 век е времето на нов подем за Перперикон. За това свидетелстват разкритите в подножието на скалата областен център на Ахридос и епископска резиденция. В края на 14-ти век крепостта е нападната и разрушена, а руините потънали в забрава.
Днес, древната слава на каменния град Перперикон отново възкръсва. Величествените свещени върхове отдалече се белеят сред зелинината на Родопите.

Експертна мрежа