Културните коридори на Югоизточна Европа

Югоизточна Европа / Източен трансбалкански път

Църква ”Въведение Богородично”

Църква ”Въведение Богородично”

За обекта


Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, с. Полковник Серафимово
Тип: Християнски религиозен център
Епоха:
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:
Християнски манастириХристиянски религиозен център

Църквата "Въведение Богородично" е построена през 1836 г. със султански ферман на мястото на стар параклис. Историята около мястото на изграждането й е свързана със спор между жителите на двете махали на село Аламидере (днес Полковник Серифимово).

Населението на село Аламидере посрещнало с радост получаването на ферман за строителството на църква. До този момент усилията били съвместни и имало пълна солидарност за строителство на църква от населението. Но когато станало въпрос за мястото се появил спор между Горната махала, водена от Райчо Травльо и Долната махала, представлявана от Васил Хубчо кехая. Докато траял спорът двете махали поотделно приготвяли строителни материали за строеж на църква върху основите на съществуващите параклиси ”Св. Никола” и “Св. Димитър”. След като спорът продължил доста време двамата “първенци” Хубчо кехая и Травльо потърсили съдействие от Салих ага от Пашмакли (Смолян) за разрешаването на спора. Двамата се явили при него и всеки поотделно изложил мотивите си. Агата се затруднил чия страна да вземе в спора, тъй като единия му е бил кехая (ръководител на животновъдното стопанство), а другия пък майстор - дюлгерин, който имал дял в изграждането и поддържането на конаците му. След като изслушал и двамата ги попитал: ”С конете ли дойдохте?”, “Да” - отговорили и двамата, “Носите ли пищовите и имате ли барут?” , “Да”- утвърдително отговорили и двамата, “Тогава препускайте от тук с конете и който пръв стигне мястото, където иска да се строи църквата да "пукне" с пищова си и това ще е краят на вашите дълъги спорове ”. Райчо Травльо първи стигнал и дал изстрел, с който известил за разрешаването на спора за мястото на църквата. Хубчо кехая закъснял и изгубил състезанието.

С неописуема радост цялото население на село Аламидере се вдига на крак за разчистването останките на малкия параклис, носещ името “Св. Никола” и на негово място се поставят основите на днешната църква. Никой не жалил сили и всеки се надпреврвал кой по-голяма работа да свърши. От сутрин до вечер се работело непрекъснато и на 6 юни 1836 год, храмът бил възстановен, като носел името “Св. Никола”. Главен майстор на църквата бил Андон Казоолу от Пещера (Пловдивско) и Стою Бълевски от с. Аламидере - известни майстори строители на църкви и манастири из цяла Тракия. Строителните работи по изграждането и довършването на храма и църковния двор участвали много местни дюлгери. Църквата е изографисана през 1885 год. от известния иконописец Георги Ксаф от Станимака (Асеновград). При голяма тържественост в присъствието на цяло село много гости от околните села е станало освещаването на църквата през 1887 год. Тогава църквата бива преименувана от “Св. Никола” на “Въведение Богородично”, тъй като църквата в Устово носела същото име. Същата година била донесена и първата камбана от Ксанти донесена на гръб, тежаща 50 оки. Открита е от гръцкият владика Кирил. Първоначално служенето се провеждало от Светогорските монаси, идващи от тези места.

През 1880-1884 год. църквата е разширена като се построява нартика (преддверието), изгражда се костница, постройка за свещенниците (канцелария) и с хубави каменни зидове се оформя черковния двор и църквата е отвършена напълно. Строителните работи са извършени със средства, набрани от доброволни дарения от самата църква и личен труд на цялото население. Старата камбанария е построена в навечерието на Балканската война върху основа от камък и дървена конструкция, сегашната е построена през 1927 година изцяло от камък върху основата на старата. Строежът е извършен от майстора на камбанарии - местния строител Никола Симеонов с участието на неговите синове. В нея са монтирани двете камбани, изляти на място от майстор Георги - Броди от Македония. Те са единствени по звучност в района поради наличието на сребро и малко злато, прибавени към стопилките - дарение от населението и овчарския еснаф (сдружение). За пръв път техният мелодичен звън се разнесъл из селото през великденската нощ на 1912 година.

Трикорабната църква "Въведение Богородично" в село Полковник Серафимово е паметник на от 1978 година (заедно със сградите на общината и училището в съседство). В двора на църквата се намира паметна мраморна плоча с имената на загиналите серафимовци през войните 1912-1918 год. и 1944-1945 год.