Коридор: Виа Понтика
Държава: България, Странджа
Тип: Древен обект
Епоха:
Тема:
Световно наследство:

За строителните похвати на траките през ранната желязна епоха (ХІІ – VІ в.пр.Хр.) представа дават засега само долмените, които са широко разпространени в планината Странджа. Долменът, което на бретонски означава каменна маса, представлява в най-простата си форма четири големи отвесно издигнати каменни блока, образуващи правоъгълно помещение, отгоре покрито също така с един или няколко блока. Както другаде, така и в Странджа се срещат и много по-сложни форми: долмени с малко преддверие или двойни долмени, долепени един до друг.
Към средата на първото хилядолетие пр.Хр. Странджа планина е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на Одриското царство. През ранножелязната епоха местното население изповядва религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог. Вярвали също в божествената същност на скалата, символ на мъжкото начало в Космоса, и на пещерата, като израз на женското начало, от чието сливане се зараждал светът. И до днес тази вяра е съхранена в Странджа – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи. Още в зората на християнството някои от тези светилища са превърнати в параклиси, други и сега се почитат като места за търсене на изцеление и пречистване.
Каменни гробници от времето на траките, познати с името долмени, са пръснати из цяла Странджа. Изградени са изцяло от огромни каменни плочи (3–3.5м). Тук и в съседната планина Сакар са местата с най-голяма концентрация на такива паметници в Югоизточна Европа. Една от най-съществените особености на Странджа и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура (мегалит – от гръцки – “голям камък”). Разкритите край селата Заберново и Евренозово долменни комплекси продължават да функционират като “градове на мъртвите” през елинистическата и римската епохи.
Най-известният паметник на древната тракийска култура в Странджа е куполната гробница-светилище в местността Мишкова нива, намираща се на 3 км югозападно от град Малко Търново. Култовото съоръжение еволюира от мегалитен паметник – долмен с крепида (подпорна стена) и земен насип, към монументално светилище-мавзолей. По късно, през римската епоха (ІІ - ІІІ в.сл.Хр.) е доизградено с огромни мраморни блокове. Смята се, че е използвано като място за почитане на митичен прародител-херой и светилище на бог Аполон-Аулариок. За това се съди по разкритите са и мраморни жертвеници някои с посвещения на Аполон, които днес се съхраняват в музейния комплекс в Малко Търново.

Експертна мрежа