Културните коридори на Югоизточна Европа

Югоизточна Европа / Виа Понтика

Истанбул – историческо ядро

Истанбул – историческо ядро

За обекта


Коридор: Виа Егнация, Виа Понтика, Диагонален път, Виа Анатолия
Държава: Турция, Истанбул
Тип: Исторически град
Епоха: Средновековие, Античност
Тема:
Световно наследство: Културно наследство
СредновековиеАнтичностИсторически градКултурно наследство

Със стратегическото си разположение на Босфора между Балканския полуостров и Анатолия, Черно море и Средиземноморието, Истанбул е свързан с множество политически, религиозни и културни събития повече от 2000 години. Архитектурните му шедьоври включват древния Хиподрум на Константин, църквата „Св. София” от VI век и джамията „Сюлеймание” от XVI век.

ЮНЕСКО

Църквата „Св. София” е била реконструирана през 562 г и един от най-важните монументи на православната вяра от Византийската империя. Архитектурният й проект рефлектира комбинация от планиране тип базилика с централизирани схеми, покрити с купол. Забележителната й богата интериорна декорация, величието на архитектурния замах, височината и диаметъра на купола създават силен пространствен ефект. Разглеждана като един от уникалните символи на средновековния мистицизъм, сградата е била трансформирана в джамия след османското завладяване на града през 1453 г. След 1935 г. „Св. София” е превърната в музей. Поддръжката и реставрацията й са по най-високите научни стандарти.
Джамията Султанахмет (Синята джамия) е също една от забележителностите на историческия център на Истанбул. Джамията е била построена през управлението на Ахмет I през 1609-1616 г. от придворния архитект Седефкар Мехмет Ага. Тя е един от най-късните примери на ислямската архитектура. Големият й купол, заедно с шестте й минарета, са изключителна гледка. Джамията е особено известна с декорациите си, които са сред най-добрите образци на украсяване с традиционните плочки от региона на Изник, от чийто синьо-зелен цвят е получила международното си име. Комплексът още включва медресе, основно училище, болница, имарет, кервансарай, пазар и мавзолея на основателя й, всички част от ваяфа на султана.
Джамията „Сюлеймание” е разположена на хълм над пристанището на града. Тя е построена по време на управлението на Сюлейман I Великолепни през 1550 – 1557 г. от придворния архитект Синан. Сградата е един от най-изящните примери на ислямската архитектура по отношение на структурното си инженерство, архитектурен финес и декорации. Поредицата от няколко по-малки купола постепенно преминава във величествен купол близо до вътрешния двор и четирите високи минарета на всеки един от ъглите. Комплексът още включва пет медресета (религиозни училища), две болници (табхане за физически и бирмархане за психично болните), медицинско училище, имарет (кухня за бедни), кервансарай и хамам (обществена баня), както и мавзолеите на султана, жена му Роксалана и на архитекта Синан.
Друго интересно място в Истанбул е дворецът Топкапъ. Дворецът е бил построен от Мехмед II след завладяването на Истанбул през 60те години на XV век. Комплексът е образец на класическата ислямска дворцова архитектура, базирана на поредица от дворове с различна функция определена по йерархичен ред – зони с публична към зони с частна цел. Включени са множество павилиони, както и по-късно добавени сгради рефлектиращи стиловете на периода между XV и XIX век. Имперската порта е била церемониална структура, осигуряваща достъп до първия двор, където са се намирали административните сгради, кралския монетен двор, училища, помещенията на прислугата, кабинетът на архитекта, складове, конюшни и други. Вторият двор е включвал залата за срещи на везирите, както и кухните. Третият двор е имал по-частни функции, като там са били тронната зала, кралското съкровище, както и събраните религиозни реликви, няколко павилиона, частни зали и градини за султана и харема, както и училището и помещенията за кралската прислуга. Харемът, или личните покои на султана и неговото семейство, също се състои от сгради от различни епохи, разположени в различни дворове. Най-ранните секции са били разрушени през XIX век, когато кралския дворец е бил преместен в Долмабахче през 1856 г. Комплексът става национален музей през 1924 г., след създаването на Турската република.

Експертна мрежа


Прочети повече за обекта в Листа за Световно наследство на ЮНЕСКО.

Документи