Филигранът или ефектът на филиграна се постига чрез заваряване или заплитане на две сребърни, златни, медни или други метални нишки. Получената нияка може да съществува като самостоятелно бижу, да бъде прикрепена към друг обект или да представлява триизмерен (кух) обект.
Освен суровият материал (метална нишка), при филигранната техника се използват някои химични разтвори (лепило за нишката и др.) както и специални инструменти (различни видове пинсети, ножици и др.). Техниката и изкуството на филиграна се появяват в региона на Македония още през Античността, пренесени от Близкия изток и Мала Азия. Оттогава насетне до наши дни филигранът съществува (с временни залези и възраждания) както като вносен, така и като местен продукт. Първите писмени сведения за майстори на филиграна в Охрид датират от XVII в. (1692 г.). По онова време занаятът се е учел пет години и се е предавал от баща на син. Най-възрастният майстор на филиграна е Вангел Деребан от Охрид, чието семейство се занимава с това от 250 години.
Днес има инициативи за възраждане на занаята като например проектът „Възраждане на традицията на филиграна”, воден от венета Ильовска и Биляна Клекацкоска, който от 10 години обучава майстори на филигран.

Експертна мрежа