Търговията с подправки е осъществявана главно по морски пътища със спирки по пристанищата в Китай, Източна Индия (Островите на подправките), Индия, Близкия Изток и в посока към Средиземноморието се простира до пристанищата в Генуа, Венеция, чак до Британия. Някога народите от Близкия Изток са ценели подправките колкото златото. В Европа: пиперът се превръща в ценна стока и е използван като средство за разплащане и на Запад и на Изток; за канелата се казва, че била по-ценна от златото; холандците дължат своето богатство на търговията с индийско орехче, карафил и канела в Островите на подправките.   
Откриването на морския път до Индия от Васко да Гама през 1499 година, дава тласък на разпространената по цял свят португалска търговска империя. Скоро след това, Португалия, Испания, Англия и Холандия започват да си съперничат в първенството за доходоносната търговия с подправки с Източна Индия. Днес, старите крепости и железни оръдия по протежение на пътя на подправките са единствените свидетели на жестоките нашествия и дързостта, с които ' колониите' са били завладявани и експлоатирани. Църквите, храмовете и джамиите, които откриваме в пристанищните градове на Африка и Арабия, Индия и Югоизточна Азия, пък разказват за срещата на култури и религии, на Изтока и Запада.

Информационен източник: ЮНЕСКО