Коридор: Диагонален път, Източен трансбалкански път
Държава: България, Асеновград
Тип: Християнски религиозен център, Крепост
Епоха: Средновековие
Тема: Крепости
Световно наследство:

Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на Чепеларска река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от 5 - 4 в. пр.н.е., когато траките, оценяват непристъпността на терена и построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.
Първи писмени сведения за Асеновата крепост намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. За това свидетелства средновековен осемредов надпис на български език, издялан върху камък над входа на крепостта. В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища.
Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" (12 век). Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Долният етаж, наложен вероятно поради неравния и скалист терен, очевидно не е имал друго предназаначение, освен да служи като основа на същинската църква. Горният етаж се състои от малък притвор и подчертано удължен кораб, който е оформен пространствено като една единна куполна зала. Особен интерес представлеват екстериорът на църквата. Правят впечатление нейните ясни и хармонични пропорции. Стените са третирани с редуване на пояси от камък с пояси от тухла, с наченки на керамична украса. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада на църквата "Св. Богородица Петричка" в Асеновата крепост, както и уникалните стенописи от 14 в., запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство.

Експертна мрежа