Коридор: Диагонален път
Държава: България, България
Тип: Народна архитектура
Епоха: Ново време
Тема: Народна архитектура
Световно наследство:

Старинният Пловдив, разположен върху трите хълма в центъра на града, представлява отлично запазен и хомогенен градски ансамбъл, изграден основно в периода на Възраждането – 18 и 19 век. В него хармонично се вписват и запазените свидетелства от по-ранни исторически периоди – останките от древното тракийско селище, античният театър, крепостните стени от античността и средновековието. Преобладаващата застройка е жилищна – големи и представителни къщи по на 2 и 3 етажа, разположени в богато озеленени и артистично оформени дворове.
Така наречената “симетрична пловдивска къща” представлява връхната точка в развитието на българската жилищна архитектура от Възраждането. Нейните характерни особености са внушителните размери, симетричната планово-пространствена композиция и богатата художествена украса. Фасадите са с ярка полихромия и често са покрити със стенописи, предимно в геометричен стил. В интериора стенописите са много по-пищни и разнообразни, като преобладават флоралните и пейзажни композиции. Друг съществен елемент от украсата на интериора е дърворезбата – по тавани, колони, врати, парапети, долапи. В духа на очевидния стремеж към представителност е и демонстративното откриване на сградите към улицата. В композицията и декоративната система на пловдивската къща, наред с характерните ориенталски особености, се откриват и силни западноевропейски влияния. Едни от най-представителните са къщите на Коюмджиоглу, Георгиади, Хиндлян, Недкович, Ламартин, и др.
Градоустройствената структура на Стария град е изключително живописна – за това допринася силно раздвиженият релеф, богатият колорит и изразителна пластика на къщите, свободната, неправилна форма на уличната мрежа. Важни акценти в Стария град са възрожденските църкви “Св. Марина”, “Св. Св. Константин и Елена” и “Св. Неделя”, в които има забележителни стенописи и дърворезби.

Експертна мрежа