Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, край Ивайловград
Тип: Крепост
Епоха:
Тема: Крепости
Световно наследство:

Средновековната крепост "Лютица" е една от най-големите в Източните Родопи. Добре запазена, с изключително богат културен пласт българската средновековна крепост е известна още като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян”.

Въпреки началния етап на археологическите проучвания се предполага, че калето край обезлюденото с.Рогозино е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX - XVII в.) и архиепископия (XVII - XVIII в.), изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян. Основният градеж е античен и най-вероятно датира още от IV - VI в., като твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа.

Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса, крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (X в. и XV - XVI в.), некропол с 15 гроба, щернакладенец и останки от древна канализационна система. Сред огромното количество находки от всички периоди – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия “базилеуси”, и откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.