Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, Златоград, Смолян, Асеновград
Тип: Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство: Нематериално наследство

Под абаджийство се разбира организацията на производство на платовете, ушиването от тях на готови дрехи и продажбата на така приготвената стока (Примовски 1983, 138 стр.; Тенева 1988, 16 стр.; Ковачева 1991, стр. 28-34).

Абаджийството възниква на основата на добре развитото домашно производство на аби и шаяци, свързано с традиционното облекло на жителите на Родопа планина. Първоначално се практикува главно в градовете (Пловдив, Асеновград, Кърджали, градовете на Беломорска Тракия). През периода от края на ХVIII в. до началото на ХХ в. - селищата на Средните Родопи (Устово, Райково, Петково, Славейно, Левочево, Полковник Серафимово, Чокманово, Момчиловци, Широка лъка, Чепеларе, Златоград).

Производството на аби и шаяци е тясно свързано с овцевъдството и разцветът му в Родопите през XIX в. върви успоредно с неговия развой. В началото вълната се използвала неоцветена като по-късно започнала да се оцветява в червено, зелено и жълто.