Рудните богатства на Източно-родопската област са давали поминък на местното население от най-дълбока древност до наши дни. Вероятно първите опити за рудодобив датират от меднокаменната епоха. Този поминък постепенно е ставал традиционен за усядащото в планината население и е съществувал с различна интензивност до 17 в. включително според османските архиви.
Най-ранните данни за рударство, констатирани по археологически път, датират от края на бронзовата епоха. Това е установихме при оглед на стари рупи до село Седефче, Момчилградско. Открити са преди всичко керамични фрагменти от късната античност и Средновековието, сред които в малки количества и такива от края на бронзовата епоха. Те са без украса или са декорирани с техника "фурхенщих" от 13-12 в.пр.н.е. Добивът на руда, която тук е с високо съдържание на сребро, се е извършвал в открит рудник. Непосредствено до него се получавал и металът, за което свидетелстват и парчетата шлака. Около рупите и при проучвателски работи геологът Славейко Цонев е открива керамични сопла от мехове използвани при топилнните пещи.
В околностите на Стръмни рид и село Седефче са отрити и колективни находки на маронейски монети. След проучване на монетния материал, съхраняван във фондовете на ИМ-Кърджали и ИМ-Хасково, се стига до заключението, че монетите от типа Дионис-Дионис Сотерос, малък номинал, са сечени преимуществено без знаци на монетните магистрати, поради това, че са предназначени за купуване на местно сребро. С благородния метал са се секли известните маронейски тетрадрахми от 2-1 в.пр.н.е. При геоложки сондаж, направен недалеч от старите рупи до с. Седефче, са открити антични галерии. В тях са били запазени дървени подпори и стълби, както и места за сядане, оформени от вече изгнили папратови листа. Сл. Цонев, опирайки се на радиовъглероден анализ, извършен в Санкт Петербург, твърди, че рудникът датира от средата на 5 век.