Църквата "Успение Богородично" в Златоград е построена по време на Възраждането през 1834 година. Това е най-старата църква в Средните Родопи. Според преданието е издигната за 40 дни.

Вкопана е близо метър и половина, с наклонен терен, трикорабна, едноабсидна, четирискатна, леко разстлана. С влизането в нея човек слиза с няколко стъпала. Добре организираното вътрешно пространство е очертано с обли колони, които завършват с капители при сключване на аркадата. На иконостаса има ценни икони, като една от тях е на Захари Зограф. На редица икони личи отпечатък на отомански боздуган, дръзнал да оскверни християнската обител, разсичайки очите на светците, изобразени на иконите. Майсторите зографи не са известни, но личи отпечатъкът на художници, представители на Самоковската и Тревненската школа.

Легенда разказва,че първоначално това, което българите успявали да построят през деня, турците разрушавали през нощта. Тогава българските селяни се забулили в чаршафи, скрили се в двора на църквата и се престорили на призраци. През нощта отново дошли турците, сред които бил и синът на имама. Всички ужасно се изплашили от призраците, а синът на имама получил удар и починал. Оттогава нито един турчин не посмял да попречи на българите да довършат църквата. По – късно повечето от иконите биват донесени от монаси от Атонския манастир и се счита, че са чудотворни. Дворът на църквата е бил гробище на местното население за известно време, след което костите им са преместени в общ гроб, а са оставени само надгробните плочи.