Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България,
Тип: Индустриален обект
Епоха: 20-ти век
Тема:
Световно наследство:

За далечното минало на Мадан знаем твърде малко, но ако съдим по следите от старото рударство, виждаме, че едни от първите обитатели тук са били траките. Предполага се, че древното име на Мадан е Крушево, а местните жители го наричат Село. Названието “Мадан” е от по-късен период и е свързано с рудодобива. Днешният град тръгва от античността. Рударство тук е имало от незапомнени времена. Най-старите руднични галерии, открити в сегашните разработки на рудник “Сполука” в града и в други околни рудници ни отнасят към дълбока древност, когато рудата се изземвала по съвсем примитивен начин. В такива рудници, в близкото селище Бориева са намерени маронейски монети от ІІ – І в.пр.н.е., по които можем да определим тяхната относителна старинност, както и тасоски монети от IV-III век преди Христа в същия рудник. Всичко това свидетелства, че тук е имало живот и е добивана руда още през епохата на траките. Пак по останките от старото рударство съдим, че рударската дейност тук е била развита през всички епохи, с незначителни прекъсвания, най-вече през турското робство, макар че с идването си по тези земи турците първоначално са дали силен тласък на рудодобива. Предполага се, че от това време идва и самото име Мадан, което е от арабско-турската дума maden, означаващо “минерал, руда, рудник”, запазено в по старите карти като Мадан кьой – “Рудно село”. Думата “мадан” има и друго значение. То е и наименование на малка пещ за топене на метали – топилня. Нейният произход е скандинавски, като и сега се използва в някои северни държави (Швеция). Може би е наследена и заимствана от турците дума, тъй като по-късно след траките, около 1300-ната година тук се заселват саксонски рудари, владеещи до съвършенство тази професия. Има следи, че преди тях ромеите, които завладяват Родопа, докарват египетски роби за да разширят производството на олово. През Второто българско царство продължава строителството на мини. Археологическите, топомимичните и др.веществени материали, открити в района, свидетелстват за развитието на рудодобива през вековете.
Според преданията малкото селце Мадан преди 200-300 години било голямо селище със силно развити примитивна индустрия. Край бреговете на реките имало около 150 работилници, в които за двигателна сила се използвала водната енергия посредством витла. Предмет на тази индустрия били различни изделия – от ковашките клинци до мелници за кафе и оръжие. Произведенията се продавали почти из цялата турска империя. До освобождението от Турско иго селцето било пазарен център, където се разменяли стоки от различни краища на Беломорието и Родопите.
Експлоатацията на оловните находища продължава и по време на Втората Българска държава (1186г – 1396 г.). В старите руднични галерии са открити рударски принадлежности от средновековния рудодобив. Съвсем тесни галерии от твърде старинен тип, където човек едва може да се провре пълзешком са открити в рудник “Сполука”, в горната част на града.
Стари хора от Мадан и махалите разказват, че където е днешното маданско селище Фабрика, към 1840 г. е имало стари рудници (“Рупата”, “Марица”, “Марта”), от които вадили руда и са топили олово. Начело на това минно предприятие стоял Кемил Паша, подпомаган от френски минни инженери. “Фабриката” била долу в дерето. Там ставало топенето на руда посредством големи мехове движени от водна сила. Добитият метал се изнасял чак в Централна Турция. Мината била богато финансирана от Цариград. Работата в рудниците и “Фабриката” продължава до към 1870 г.
През епохата на турския феодализъм, селището е не само рударско, но и търговско-занаятчийско средище на околните махали. Търговията е в ръцете на няколко занаятчии-търговци, които подържат икономически връзки със Солун, Ксанти, Гюмюрджина и други. Населението отглежда много кози и овце. От местна и от купувана в Беломорието вълна, както и от козина са тъкани текстилни изделия, кеневирани чували и други, които са продавани в Драма, Кавала и Солун.

Към 1830 год. Мадан има 400 къщи, като 60 са в пазарното средище, а останалите в околните мадански махали. Горите са изсичани и изгаряни за да отворят места за селища и ниви. Нивите са на доста голяма надморска височина и са засявани с ръж, ечемик и царевица. И сега има ниви над 1500 надморска височина. Нивите в Мадан, поради чакълестите си почви трябва да се торят всяка година, в противен случай не дават плод. За целта използвали тор от добитъка. Точно в средата на града, в ъгъла, където се сливат Малка и Голяма река, изведнъж се издига бърдо, което и до сега се нарича “Света Сряда”. В неговото подножие била старата джамия на селището, разрушена през 1960 год. по градоустройствени причини. На изток от града е хълмът Костадин, за когото преданието разказва, че в миналото там е имало манастир. Авторът на няколко бележки в летописната книга на училището, първият учител от 1929 – Александър Минчев – позовавайки се на преданието и на следите от старо рударство пише, че преди триста години селото било много голямо. Махалите около него били образувани от пръсналите се по хълмовете маданци, търсещи спасение от нападенията на Мехмед Синап.
В края на 18 и началото на 19 век Мадан е обхванат от чума. Епидемията принуждава хората да бягат и се заселват в 25 махали около Мадан. Друга част напуска Мадан завинаги. През турското робство пасищното овцевъдство е масово практикувано от населението на Мадан, като през зимата стадата слизали в низините край Беломорието, където се използват зимните пасища, а лятно време – летните пасища по Родопите. Известно е, че този край от Родопите се освобождава от турско иго едва през 1913 год. По онова време е било откъснато селище от нашите културни центрове. Не са създадени почти никакви условия за маданци, които чоплели оскъдната и бедна планинска земя, за зрънце жито или за малко тютюн. Още тогава тук започват да идват различни специалисти и неспециалисти, които запазват големи периметри за проучване и експлоатация на тукашните подземни богатства. Един от участниците в първите проучватели на района е Антон Страшимиров.