Коридор: Източен трансбалкански път, Пътят на коприната
Държава: България, град Ивайловград, селата Камилски дол, Горно Луково, Ламбух, Гугутка, Покрован, Долно Луково, Горно Луково, Гугутка, Ленско, Мандрица, Одринци, Сив кладенец, Драбишна
Тип: Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство:

Предполага се, че копринената култура е въведена в България по времето на цар Симеон. Данните за отглеждане обаче са от началото на XIXв. Производствени центрове на пашкули и бубено семе са Русе, Враца, В.Търново, Перущица, Дряново, Пловдив, Асеновград.

В Родопите бубарството е проникнало от Одрин като най-напред се е разпространило в Ивайловград, а след това и в Свиленград. Основните търговски връзки са с Одрин и Софлу. Този традиционен поминък е оказал сериозно отражение върху архитектурата на региона. Т.нар. бубарска къща има специфична планова схема, свързана със съчетаването на дейностите обитаване и труд. В зависимост от строителната техника и материалите бубарските къщи в този регион могат да се разделят на три групи: 1. къщи, изградени изцяло от каменни блокове; характерни са за селата Камилски дол, Горно Луково, Ламбух, Гугутка, Покрован. 2. каменни къщи със смесен градеж (каменна зидария за пъвия и дървена конструкция за втория и третия етаж); характерни са за Ивайловград, Долно Луково, Горно Луково, Гугутка, Ленско. 3. къщи, изградени изцяло от кирпич; характрни са за селата Мандрица (архитектурен резерват), Одринци, Сив кладенец, Драбишна.