Коридор: Диагонален път, Източен трансбалкански път
Държава: България, село Вранско
Тип: Древен обект
Епоха:
Тема: Античност
Световно наследство:

Един от най-необяснимите феномени на мегалитната култура в Източните Родопи са ансамблите от издялани скални ниши. В повечето случаи те са издълбани над шеметни пропасти, често на стотици метри височина. Досега са преброени около 1500 отделни ниши в 130 групи, но непрекъснато се откриват нови. Групите варират от 3-4 паметника до ансамбли от над 100 екземпляра. Нишите били сечени в изявени скали и планински масиви. Древните майстори са избирали труднодостъпни места и са
търсели огряната от слънцето страна. Преобладават трапецовидните камери с височина до метър и дълбочина до половин метър. Срещат се и по-големи полукръгли ниши с височина от 2 м и дълбочина до 1,5 м.
Комплексите от издълбани ниши се покриват с разпространението на друг мегалитен феномен в Източните Родопи - скалните гробници. Очевидна е органичната връзка между различните видове изсичания в камъка. Всички те образуват цялостните скални светилища. 

Край село Вранско са открити 18 скални ниши датиращи от 1 хил. пр. Хр. В групата при Вранско има недовършени ниши, позволяващи да се реконструира процесът на създаването им. Първо върху скалата очертавали бъдещата им форма, след което отнемали пласт от 2-3 см. Най-сетне длетата изсичали необходимата дълбочина. Дейността на майсторите допълнително се затруднявала от това, че за нишите са били избирани скали с издадена козирка пазеща ги от преките атмосферни влияния. И тук изниква проблемът за предназначението им. Както може да се очаква, положените вътре предмети са изчезнали отдавна. На този етап от проучванията съществуват няколко хипотези. Най-популярната - комплексите от ниши били грандиозни некрополи. В камерите са полагали керамични урни с праха на покойниците. Формата и обемът на нишите действително дават възможност вътре да са стояли глинени съдове. В някои се наблюдават вдлъбнатини за закрепване на заоблени предмети. Почти всички ниши имат издаден напред горен край, предназначен да пази от дъждовната вода тяхното съдържание. Според някои учени в тези урни полагали праха на обикновените хора докато в монументалните скални гробници погребвали аристократите. Друго мнение определя групите ниши като светилища на мъртвите. Всъщност то е разновидност на първото становище и не му противоречи. Интересно е, че наред с функционалните ниши има и символични, чиито камери не са достатъчно дълбоки, за да се сложи вътре керамичен съд. Не е изключено нишите да са били своеобразни модели на пещери, каквито се откриват още в късната каменно-медна епоха (V-IV хил. пр. Хр). Впрочем в няколко случая трапецовидни ниши са издялани край входовете на истински пещери, какъвто е примерът с открития от мен храм-утроба, за който ще разкажа друг път.
Ако застъпниците на "погребалната" теория са прави, може да се направят
любопитни наблюдения.
Става дума за забележителен погребален обичай, характерен само за Родопите и отразен от видния древногръцки писател Еврипид в неговата драма "Резос". Както е известно, тя е посветена на един от големите тракийски герои, участвали в Троянската война и описани в Омировата "Илиада". Цар Резос бил убит от ръката на хитрия Одисей, завладял прочутите му бели коне. В пиесата на Еврипид потъналата в скръб майка тъжно нарежда над тялото на сина си: "Той не ще отиде в черната земя. Толкова поне ще си изпрося от подземната нимфа - дъщерята на богинята на плодородието Деметра, а именно да ми върне душата му. А тя ми дължи да покаже, че зачита приятелите на Орфей. Наистина той няма да добие същия образ, който е имал по-рано, но,  затворен в пещерите.
на богатата на сребро земя, ще стане антроподемон и ще пребивава като гадател на Дионис в скалистия Пангей." Пангей е едно от древните имена на южните части на Родопите. В пасажа е отбелязан странен погребален обичай, коренно различен от познатите подмогилни погребения на владетелите в Тракия. Тук тленните останки се затваряли в планинските пещери и ставали обект за поклонение. В последните години тази идея получи блестящо потвърждение при разкопките на светилището при Татул, за което също ще разкажа отделно. Има и други теории за скалните ниши от Източните Родопи. Някои историци направо приемат, че те имат чисто абстрактен смисъл, неподлежащ днес на разгадаване. Внимание обаче заслужава изказаната идея за връзка със слънчевия култ. В нея има логика, защото в повечето случаи комплексите от ниши са насочени директно към небесното светило. Находките от последните археологически разкопки на Перперикон и Татул показват силно развитие на соларните вярвания в късната бронзова епоха (15-11 в. пр. Хр.), когато вероятно е започнало изсичането на мегалитните съоръжения. Подобно заключение не противоречи и на евентуална връзка с култа към мъртвите.

 Проф. дин Николай Овчаров, за в. "СТАНДАРТ"