По своето течение река Арда на няколко места е разширявала коритото си и е образувала малки плодородни долини. Едно от тези долинни разширения е това, което започва от село Рабово при язовир “Студен кладенец” и свършва до землището на село Долно Черковище и Странджево. Долината е продълговата и тясна с дължина 8-10 км и ширина 800-1000 м. Почти по средата и, от север се е врязала не много високата варовита скала “Кован-кая”, чиято челна част достига срещу желзния мост над Арда, по който минава шосето от Хасково за Крумовград. Южните сколонове на долината са по-стръмни и скалисти. Срещу “Кован-кая” се издигат големи скални откоси, които като венец опасват платовидната височина “Кара-куз”. Първите впечатления които завладяват човек посетил това място, се добиват от величествено издигащите се скали по южните склонове и зеещите отвори на няколко ерозионни пещери, чиято ширина достига до 30-40 м в диаметър. Високо в скалата се чернее отвора на т. нар. “Поп Мартиновата дупка”. До северния бряг пък, скалата “Кован-кая”е изпъстрена с десетки изкуствено дълбани трапецовидни дупки, известни в археологическата литература с названието крушовидни или култови ниши. Над нея е малкият отвор на пещерата “Зандана”, а на северозапад от нея- скалата “Хамбар-кая” с полуразрушени следи ор няколко скални гробници.

Че долината е била обитавана през много епохи свидетелстват много археологически останки, които се откриват тук. По северните речни тераси и около “Хамбар –кая” се намират фрагменти от керамични съдове и следи от каменни градежи. По върховете “Картал-кая” (Св. Георги) и “Сарлъка” (Хисарлъка) над село Долно Черковище се откриват следите на две стари крепости. По долината на Арда е минавал важен път, който е водел от Цариград и Одрин лъм вътрешността на Източните Родопи. Скалните гробници, издълбани в меките в меките варовици, които ще разгледаме по-долу, са едни от най-интересните паметници намиращи се на това място.

Многобройните трапецовидни ниши, които изпъстрят тукашните скали са безспорно дело на човешка ръка. Те се срещат само в Източните Родопи по долината на река Арда и нейните притоци. Дълбани са по меките варовици и вулкански скали разположени по недостъпни места. По-рядко се срещат по-осамотени скали по планинските бърда. Разположени по единично или на по-малки или по-големи групи те се срещат на юг по долината на река Крумовица (Бургаз-дере) чак до Крумовград, в Момчилградско, Ардинско, Кърджалийско, а на север се виждат по горното течение на река Олу-дере, в землищата на село Сърница, Хасковско и селата Йончево и Душката, Кърджалийски окръг. По Арда те се виждат по скалите край село Вълче поле, при село Горно поле и Маджарово, край село Долно Черковище, при ж.п. спирка Средна Арда и Железни врата и другаде. Местното турско население ги нарича “кованджици” “кован-кая” или “коан-кая”, (пчелници, пчелни камъни) или “дженевизи”, “дженевиз пенжури”*. Неправилно е мнението, че те са дълбани върху стените на по-големи изкуствени ниши. Всъщност човек е използвал естествено измитите от течаща вода ниши, сводове, скални навеси и отвесни скали. Формата им е трапецовидна с дължина на долната страна от 40 до 60 см. и на горната от – от 20 до 30 см. Високи са от 60 до 90 см. При основата дълбочината им е от 10-15 до 20 см. Задната стена е винаги корубесто извита към горната част на отвора. Разположени са по единично или на групи в редици, шахматно или без ред. Срещат се дори и легнали, в хоризонтално положение, но много рядко. Скалните ниши при село Долно Черковище са една от най-многобройните групи по долината на Арда. Най-голямо е струпването им по скалата “Кован-кая” (над 80 на брой) и по отсрещната скала “Саръ-кая”.

*Дженевизи – турското название на генуезците. С названието “джинавиз” или ”дженевиз” турците свързват с всички останки от римски и старовизантийски произход. Някъде “джинавиз” се смята като великан , много умен, който яздел винаги на кон. Когато конят му минавал по скалите копитата му затъвали и така се образували нишите по “Кован-кая” при Д. Черковище. Той научил местното население на много мъдрости и практични навици (легенди от село Войв динец, Хасковско и Момчилградско).

Относно предназначението им най-възприемчиво е мнението, че са дълбани с някакво култово предназначение и че стоят във връзка с култа към мъртвите у древните траки. Ив. Велков допуща, че в нишите при село Вълче поле са били поставени оброчни плочки с изображението на някое почитано от траките божество. За нишите пък при ж.п. спирка Средна Арда той смята неправилно, че са издълбани места за поставяне на греди за подпори на монашески отшелнически килии, тъй като те не се различават по форма и размери от нишите по останалите места. До сега веществени останки от предмети поставяни в нишите не са намерени, но те са винаги в близост с тракийски укрепления и селища от ІV до І в. пр. н. е.

На около 250 м. северозападно от “Кован-кая”, на дения бряг на река Буюк-дере, ляв приток на Ардa, се намира ниската скала “Хамбар-кая”. В основата на скалата речната вода е издълбала малка пещерка, над чийто вход личат силно повредени и разрушени няколко трапецовидни ниши. По темето на скалата, която стъпаловидно се спуща на запад, са издълбани три гробници. Преди няколко години скалата е била превърната в кариера за вар, вследствие на което, гробниците, нишите и малката пещерка са били разрушени. Това, което е запазено ни дава представа за цялостната форма и размери на гробниците.