Наследство по държава / България
Крепост Лютица
Инфо раздели
За обекта
Коридор: Диагонален път
Държава: България, близо до град Ивайловград
Тип: Крепост
Епоха:
Тема: Крепости
Световно наследство:
Държава: България, близо до град Ивайловград
Тип: Крепост
Епоха:
Тема: Крепости
Световно наследство:
Лютица
Намира се на около 7 км. западно от град Ивайловград, област Хасково.
Името Лютица е мъжко, както Добротица и Иваница.
Цялото укрепление е изградено от мрамор, така Лщтица придобива и името Мраморният град.
Крепостните стени, запазени почти навсякъде, обграждат площ от 25 дка. Зидът е имал 14 кули, днес може да се видяат 10, едната стърчи на 10 м височина. Някога от осмоъгълната кула (другите са правоъгълни) са се виждали чак минаретата на Султан Селим джамия в Одрин.
Както на много места в България, средновековната крепост тук е издигната върху древно тракийско селище. Според археолози, хълмът е бил обитаван още през първото хилядолетие пр. Хр., когато тук е имало богато тракийско население. Според археолозите безспорно Лютица е била средновековен град, в който са живели знатните, за това свидетелстват и находките в околността.
През римската епоха мястото придобива стратегическо значение и през IV век е издигната първата крепост, а в IХ-Х век по времето на Борис I и Симеон Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия. През 9 в. в средата на цитаделата е издигната трикорабна базилика с великолепна мраморна украса. Била е използвана вероятно до края на 14 в., когато е била разрушена от турците. По-късно върху нея била издигната по-малка църквичка, съществувала до 17 в. Археолозите предполагат, че основите на старата базилика не са личали на повърхността, когато е построена новата, тъй като ориентациите им спрямо изток-запад се разминават с няколко градуса. Предполага се, че църквата не е била разрушена по време на Османското робство, поради съществувалия манастир. При неговите разкопки е намерен бронзов медалион с изображение на двугалав орел с корона, което е гербът на Палеолозите, който по-късно става и символ на Цариградската патриаршия.
Археолозите са разкрили и жилищната кула – донжона. Тя е имала правоъгълна форма, опирала е в южната крепостна арка и в нея е имало прозорец, позволяващ на владетеля да наблюдава околността. Донжонът е свързан пряко с името на цар Калоян и неговите исторически битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, особено след като този български владетел превзема Одрин през 1205 г. и пленява император Балдуин.
При разкопките са разкрити множество находки, сред които много ценните сребърно-златни монети, наречени дублети, дуга ценна монета е т. нар. от нумизматите “ половин базилеус” или “половин василикон” – тези монети са били изсечени специално от император Йоан VI Палеолог през 14 в., за да бъде възнаграден с тях българският цар Иван Александър, т.е да бъде купена подкрепата му в борбите за Константинополския престол. Друга интересна монета е тази на цар Иван Асен II с неговия лик и надпис, а той е първият български владетел, започнал да сече монети.
Едно от най-забележитените открития остава, обаче, гробът на високопоставен свещенник – мартирий.
В летописите се споменава за голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия от 9 до 17 в. и архиепископия от 17 до 18 в., така, че открития гроб е вероятно на един от епископите, погребението е датирано около 10век.. Духовникът е бил поставен седнал, облегнат назад. Ръцете му са били плътно притиснати към гърдите под брадичката. В дясната ръка е държал разкошен посребрен бронзов кръст.Този начин на полагане на покойника е характерен за погребенията на висши духовници. Кръстът е равнораменен, интригуващо е , че той е бил начупен още преди погребението и е бил възстановен като ценен предмет още тогава. Друга забележителна особенност на намерения кръст е наличието на български надпис, който все още не е разчетен, но не е характерен за това място и тази епоха, тъй като тук откритите надписи са основно на гръцки.
От северната страна на църквата е намерен некропол, който е бил съобразен с нейното разположение. Намерени са гробове на различни хора, както на свещенници, така и на жени и деца. Когато попадали на кости от по-стари погребения, за които вече не се помни чии са, са ги препогребвали в малки урни от каменни плочи, оформени като малък долмен. Тази практика е установена само в още един некропол в Кирково. В гробовете обаче не са намирани монети, всички открити такива са извън тях, това може да се дължи на влиянието на францисканците по тези земи, които са проповядвали бедност.
Намира се на около 7 км. западно от град Ивайловград, област Хасково.
Името Лютица е мъжко, както Добротица и Иваница.
Цялото укрепление е изградено от мрамор, така Лщтица придобива и името Мраморният град.
Крепостните стени, запазени почти навсякъде, обграждат площ от 25 дка. Зидът е имал 14 кули, днес може да се видяат 10, едната стърчи на 10 м височина. Някога от осмоъгълната кула (другите са правоъгълни) са се виждали чак минаретата на Султан Селим джамия в Одрин.
Както на много места в България, средновековната крепост тук е издигната върху древно тракийско селище. Според археолози, хълмът е бил обитаван още през първото хилядолетие пр. Хр., когато тук е имало богато тракийско население. Според археолозите безспорно Лютица е била средновековен град, в който са живели знатните, за това свидетелстват и находките в околността.
През римската епоха мястото придобива стратегическо значение и през IV век е издигната първата крепост, а в IХ-Х век по времето на Борис I и Симеон Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия. През 9 в. в средата на цитаделата е издигната трикорабна базилика с великолепна мраморна украса. Била е използвана вероятно до края на 14 в., когато е била разрушена от турците. По-късно върху нея била издигната по-малка църквичка, съществувала до 17 в. Археолозите предполагат, че основите на старата базилика не са личали на повърхността, когато е построена новата, тъй като ориентациите им спрямо изток-запад се разминават с няколко градуса. Предполага се, че църквата не е била разрушена по време на Османското робство, поради съществувалия манастир. При неговите разкопки е намерен бронзов медалион с изображение на двугалав орел с корона, което е гербът на Палеолозите, който по-късно става и символ на Цариградската патриаршия.
Археолозите са разкрили и жилищната кула – донжона. Тя е имала правоъгълна форма, опирала е в южната крепостна арка и в нея е имало прозорец, позволяващ на владетеля да наблюдава околността. Донжонът е свързан пряко с името на цар Калоян и неговите исторически битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, особено след като този български владетел превзема Одрин през 1205 г. и пленява император Балдуин.
При разкопките са разкрити множество находки, сред които много ценните сребърно-златни монети, наречени дублети, дуга ценна монета е т. нар. от нумизматите “ половин базилеус” или “половин василикон” – тези монети са били изсечени специално от император Йоан VI Палеолог през 14 в., за да бъде възнаграден с тях българският цар Иван Александър, т.е да бъде купена подкрепата му в борбите за Константинополския престол. Друга интересна монета е тази на цар Иван Асен II с неговия лик и надпис, а той е първият български владетел, започнал да сече монети.
Едно от най-забележитените открития остава, обаче, гробът на високопоставен свещенник – мартирий.
В летописите се споменава за голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия от 9 до 17 в. и архиепископия от 17 до 18 в., така, че открития гроб е вероятно на един от епископите, погребението е датирано около 10век.. Духовникът е бил поставен седнал, облегнат назад. Ръцете му са били плътно притиснати към гърдите под брадичката. В дясната ръка е държал разкошен посребрен бронзов кръст.Този начин на полагане на покойника е характерен за погребенията на висши духовници. Кръстът е равнораменен, интригуващо е , че той е бил начупен още преди погребението и е бил възстановен като ценен предмет още тогава. Друга забележителна особенност на намерения кръст е наличието на български надпис, който все още не е разчетен, но не е характерен за това място и тази епоха, тъй като тук откритите надписи са основно на гръцки.
От северната страна на църквата е намерен некропол, който е бил съобразен с нейното разположение. Намерени са гробове на различни хора, както на свещенници, така и на жени и деца. Когато попадали на кости от по-стари погребения, за които вече не се помни чии са, са ги препогребвали в малки урни от каменни плочи, оформени като малък долмен. Тази практика е установена само в още един некропол в Кирково. В гробовете обаче не са намирани монети, всички открити такива са извън тях, това може да се дължи на влиянието на францисканците по тези земи, които са проповядвали бедност.
