Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, Велико Търново
Тип: Народна архитектура
Епоха: Ново време
Тема: Народна архитектура
Световно наследство:

Село Арбанаси се намира на 3-4 км от Велико Търново и е разположено на плато с надморска височина 400 м. Най-старият документ за съществуването му е ферманът на султан Махмуд II от 1810 год., който подновява 10 по-стари фермана. В него се споменава, че през 1538 г. Сюлейман Великолепни подарил на зет си Рустем Паша селата на арбанасите, в т.ч. и с. Арбанаси, което в тази година е имало 236 домакинства.
Няма обаче точни данни за основаването и произхода на Арбанаси. Може само да се допуска, че селището е съществувало още по време на II то Българско царство. Има различни теории и за народностния състав на населението.
Запазените до наши дни стотина старинни арбанашки къщи заемат особено място в българската народна архитектура. Те носят белезите на укрепеното средновековно жилище и според изследователи от началото на миналия век по своя градеж напомнят изчезналите след опустошителното земетресение през 1913 г. последни болярски къщи във Велико Търново.
Арбанашката къща е голяма и затворена; приземието е масивно, с дълбоки сводове; етажът е обикновено с талпени стени и по-рядко – с каменни. В плановата композиция на къщите прави впечатление прецизното функционално диференциране на многобройните помещения – мъжка и женска гостни, спални, кухня, складове, WC и умивални, стаи за слугите, скривалища. За разлика от строгите и опростени фасади, помещенията са богато украсени с дърворезба и мазилкови орнаменти по зиданите печки.
За стопанската мощ и привилегирования статут на Арбанаси свидетелстват изградените в периода от ХV до ХVІІ в. 2 манастира и 5 църкви. Всички църкви са изписани, като при някои от тях се откриват 2 пласта стенописи. Изключително ценни стенописи има в църквите “Рождество Христово”, “Св. Архангели” и “Св. Димитър”.

Експертна мрежа