Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: България, Белоградчик
Тип: Крепост, Културен пейзаж
Епоха: Средновековие
Тема: Крепости
Световно наследство:

Белоградчишката крепост е изградена през римския период като кастел-наблюдателница – част от системата за ранно предупреждение, поддържана в Римската империя. При строежа й римляните издигнали само две стени – от северозапад и югоизток, а от другите две страни използвали естествената непристъпност на два огромни скални масива, високи по 80-100 м. Недалеч от крепостта са открити останки от римски акведукт.
През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява съществуващото укрепление и настанява в него военен гарнизон.
По време на турското господство крепостта запазва средновековния си характер до началото на ХІХ в. От 1805 до 1837 г., под ръководството на френски и италиански инженери, тя е разширена и цялостно преустроена в съответствие с тогавашните европейски изисквания на фортификационното строителство.
Общата площ на крепостта е 10 211 кв. м. Тя е опасана с външно отбранително съоръжение от дървени колове и кошове с камък и пръст. Крепостните стени в основата си са дебелина 2.5 м и достигат до 12 м височина. По тях са изградени караулни помещения, оръдейни площадки, амбразури, 365 бойници, помещения за складове и боеприпаси. Стените оформят три двора, разделени с масивни портали. Крепостта е разполагала с мелница за брашно и сол, геран, две щерни за дъждовна и снежна вода.
Крепостните стени и порталите са украсени с разнообразни пластични елементи – ниши, колони, каменни корнизи, розети, палмети и стилизирани релефни изображения на растения и животни. В дъгите на входовете се редуват последователно бял и червен камък.
Крепостта е реставрирана и е привлекателен обект на културния туризъм.

Експертна мрежа