Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, Пролома на река Дамлъдере, пет километра западно от гр. Девин
Тип: Крепост, Културен пейзаж, Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Крепости, Нематериално наследство
Световно наследство:

След завземането на Градището Ибрахим паша отправил една част от войската си към Кавурското кале, находящо се в пролома на река Дамлъдере, пет километра западно от гр. Девин, а с другата част от войската си тръгнал по стъпките на Гордю войвода. Кавурското кале, в което се били подслонили и много жени и деца, не могло дълго време да издържи обсадата, защото защитниците не били съгласни помежду си. Едни искали да се предадат, а други искали да се държат доколкото могат. Надвили първите. Но според преданието, преди турците да влезат в калето, три "яце каматни" девойки се покачили на южната крепостна стена, завързали се една у друга с плетенките си, след това се хвърлили в пропастта, паднали в реката Дамлъдере и се удавили. Телата на тия девойки били отвлечени от водата и изхвърлени в ракитака при забрал. Телата стояли там на открито четиридесет дни но не се разложили. Това очудило турците, та заповядали телата на девойките да се погребат в кавурското гробе при Забрал. Трите девойки девойки били погребани в един гроб и около гроба били поставени три тънки и високи борики. Срещу "лични дене" девойките излизали ноще от гроба, развързвали и разплитали плетенките си, хващали се за ръцете, играели около гроба и пеели жални песни; но щом запявали петлите, те млъквали, изново се завързвали с плетенките си и влизали в гроба си. Допреди сто и петдесет години девинци и настанци колили курбан на Забрал при гроба на трите девойки, но от тогава насам тоя хадет бил изоставен, защото девойките "млокнали", т.е. не излизали вече ноще от гроба да играят и пеят жални песни.