Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, село Борово
Тип: Културен пейзаж, Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство:

Когато вземали децата за еничари, турците отнели сина и на вдовицата Рада. Дълго плакала нещастната жена, но какво можела да направи? Трябвало да се примири.
Минали години. Синът ù бил изпратен в ислямско духовно училище и след като изучил, трябвало да се върне в родното си село, за да наложи исляма.
Дошъл момъкът в селото, познал майчината си къща и влязъл в нея. Вътре нямало никой. Огледал той оджака. Огънят гори. Значи майка му все още е жива. Сипал си той мляко и седнал да се нахрани.
Дошла майка му и страшно се изплашила, като видяла непознат човек в къщи. Като се посъвзела, тя запитала:
— Кой си ти? И какво търсиш тук?
А той казал:
— Та белким не ме познаваш. Погледни добре. Та аз съм твоят син.
Доближила се развълнуваната майка, погледнала белега на главата му и веднага познала отдавна отвлечения син. Когато обаче заговорил защо е дошъл, той казал:
— Дошъл съм да накарам хората от селото да приемат исляма. Най-напред ще започна от тебе.
На другия ден рано сутринта майката напуснала къщата си и избягала в гората, където се скрила в една дупка. Оттогава тази местност била наречена «Радина дупка».