Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: България, с. Баня
Тип: Културен пейзаж, Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство:

Имало едно време една баба Серафина с две красиви дъщери Бойка и Яна и левент син Миле. Кърсердаринът Рашид бей искал на всяка цена да потурчи красивата челяд на баба Серафина. Веднъж той казал на бабата : "Дохождам ти, все без твоите деца ни посрещаш. Искахме тях да видим. Бели ханъми да станат, на мермер чардак да седат, жълти жълтици да броят." Оттогава е останала и до днес песента:
               
                Та ти ли се найде, бабо, погаче да месиш,
                погаче да месиш, бабо, баница да точиш,
                с келавите пръсти, бабо, с рошавата глава.
                Докарай момата, бабо, погаче да меси,
                погаче да меси, бабо, ракия да черпи.

Разярен, Рашид бей се нахвърлил върху баб Серафина, бил я до смърт с волска жегла и оттогава местността носи названието "Бабин бой".
Децата на баба Серафина, за да запазят вярата си, се пръснали на различни страни. По-голямата, Яна, се скрила под моста на реката, където умира, и мястото се нарича "Янин мост". Бойка се скрила в тинята край реката и мястото до днес се нарича "Боюви блата". Синът и Миле се укрил в скалите, където водил продължителен бой с турците, но на края бил убит. Скалите се наричат "Милеви скали". Разсечени на късове, разхвърляни на различни страни, краката му дълго време останали да стърчат по високите борови дървета и оттам местността се нарича "Стърчи крак". Отчаяна, баба Серафина с разрошена глава се качила на обраслия с бор и дъб хълм и оплаквала горчивата съдба на свидните си рожби и своята собствена съдба. Обляна в сълзи, нареждала: "Главо,  главо, бабина главо, какво си, главо, видяла и какво ще видиш." Оттогава това възвишение, което се намира в центъра на Разложката котловина, се нарича "Бабина глава".