Corridor: Eastern Trans-Balkan Road
Country: Bulgaria, село Широко поле
Type: Fortress
Epoch:
Theme: Fortresses
World Heritage:

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Крепостта се намира източно от град Кърджали, над село Широко поле. Заема площ от около 50 дка.
Наричали са я и “Шестата крепост”, а също и “долната”, като “горната” е била тази при село Вишеград.

УСТРОЙСТВО
Твърдината се състои от две отделни укрепени звена – външен град и цитадела. Външната крепостна стена е изградена от ломен камък, споен с бял хоросан и следва скалния венец, тя ляга направо върху скалата, която на места е засечена. На североизток и югоизток укреплението се извисява над отвесна пропаст. Входът е от запад, охраняван от две кули. Портата е била дървена двукрила, като отвътре се е блокирала с голяма дървена греда. Цитаделата заема най-високата източна част на масива. По трасето на стената са изградени плътни бастиони, два от които фланкират входа. При изграждането на крепостта е обърнато особено внимание на водохранилищата и складовете за храни, някои от които са проучени по археологически път.
От южната страна е имало дървени жилищни постройки, свидетелство за това са откритите множество пирони на това място. Една от входните кули е била куха и трапецовидна, изнесена силно напред. Вътрешността и е била разделена на етажи, до които се е достигало по дървени стълби. В нея се е влизало отгоре, така, че и след превземането на входа тя да може да се отбранява. Археолозите допускат, че тук, както и при много други средновековни крепости, включително и Перперикон, входната кула е била почти самостоятелно укрепление, което е изпълнявало и функцията на донжон.
Втората входна кула е построена по-късно, след като там се оказва едно от слабите места на крепостта. Кулата, разположена на южното направление е имала четириъгълен план и е служила както за набл’дателница, така и като контрафорс.
На около 50 м. от входа се е намирало водохранилището, което се е пълнело от езерце, намиращо се извън крепостта, посредством водопровод от глинени тръби. В самата крепост е имало друг водосборен басейн, представляващ сложно инженерно съоръжение, особено за времето си. Намирал се е в подземието на многоетажна сграда в близост до цитаделата, в нея вероятно е живял началникът на гарнизона. Подът на подземното водохранилище е естествена скала, заравнена с длета и обмазана с хидрофобен хоросан. Открита е още една многоетажна сграда, която вероятно е служела като склад за храни.
Вътрешният замък е разположен на източния край на крепостта. Той разполага с пет кули по протежение на стените, като единствено северната е полукръгла, а другите са с неправилен четириъгълен план.

ИСТОРИЯ
Най големия град на тема Ахридос през XII-XIV век е бил Мнеакос /Моняк/. Вероятно е бил и областен център. Най ранното му споменаване е в западен извор /Historia Peregrinorum/, описващ събития през времето на Третия кръстоносен поход /1189-1192г/. Тогава безчинстващите рицари превземат крепостта, в чиито гарнизон освен гърци имало и кумани. Крепостта е включена в пределите на България по време на цар Калоян. Отвоювана от латинците обратно по времето на цар Борил, тя отново е в границите на нашата страна през царването на Йоан - Асен II. По време на похода на Анри- брата на Бодуен Фландърски пленен от цар Калоян в битката при Адрианопол в 1206г.- латинската армия придвижвайки се по пътя по Арда стига до Мнеакос и разполага тук лагера си. От тук Анри изпраща експедиция да освободи блокираният от българите в Стенимахос /Асенова крепост/ управител на Филипопол - Рение дьо Три. Експедицията се увенчава с успех и съветът на рицарите научава от него за смъртта на Бодуен в Търново. Именно тук те единодушно избират за нов латински император регента Анри. Мнеакос е трайно присъединен към българската държава по време на царуването на Йоан Асен II., но през 1246г. областта Ахридос е подарена на Византия от новата българска регентка и византийска принцеса Ирина. Именно областният управител /неизвестен/ известява император Йоан III Дука Ватаци за смъртта на малолетния наш цар Коломан Асен. В 1254-1255 г. загубилият територии в началото на управлението си млад цар Михаил II –Асен се впуска в поход за отвоюването им. В “История” на Георги Акрополит ситуацията по това време в Родопа е предадена по следния начин: ...”Веднага бяха завзети Стенимахос Перистица Кричим Цепена и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен за ромеите”.... Издържалият на българските атаки град е успешно деблокиран от ответния удар на император Теодор II Ласкарис. В областния център тогава за управител на Мора /Ахридос/ е назначен талантливия военначалник Алексий дука Филантропин. Друг известен управител резидирал в Моняк е изтъкнатият византийски аристократ от български произход Йоан Асен потомък на избягалия през 1278г във Византия цар Йоан Асен III.Йоан Асен е бил архонт на Меленикон /Мелник/ а след това в 1343г. е назначен тук за архонт на Мора. Именно той е стратегът удържал за Византия настъплението на цар Йоан Александър през 1343г.като и тогава Мнеакос остава непревзет от българите. Няколко месеца областта има двама архонти-български в Перперикон и византийски в Моняк. В крайна сметка Йоан Асен надделява над сънародниците си и получава титлата Деспот и управлява родопската област и беломорието.