Коридор: Виа Понтика
Държава: България, Странджа
Тип: Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство:

Нестинарството е обреден обичай, свързан с танцуване върху жар, който се корени в дълбоката древност. То било широко разпространено в региона на Странджа планина, но днес се практикува само в селата Българи и Ново Паничарево. В него по удивителен начин се съчетават елементи от езическата и християнската обредност.
Ритуалът се изпълнява на 21 май, деня на Св. Св. Константин и Елена, но подготовката за него започва още от 1 май, а няколко дни преди празника нестинарите извършват нощни шествия с музика из селото. В деня на самия празник в тъмни зори всички селяни, празнично облечени, се събират в черквата, свещеникът отслужва божествената литургия, след което начело с иконата на Св. Св. Константин и Елена, украсена и окичена с цветя и стари монети, селяните се отправят към извора край селото. Там се освещават с вода, колят “курбан” (приношение), ядат, пият и танцуват, а след обед се завръщат в селото, като спират на селския мегдан и пеят: "Слава на теб, Свети Константин!”
Привечер нестинарите запалват огън от сухи дърва и го оставят да се разгори, докато обиколят всички къщи от селото, носейки иконата и съпровождани от гайди и тъпани. След това се връщат при огъня и разриват жарта от изгорелите дървета в кръг. Под звуците на характерна ритмична музика нестинарките влизат една по една в кръга с жаравата и танцуват върху нея. Първата от тях носи иконата. След техния танц около огъня се завърта нестинарско хоро, водено от момчета с икони. На него се хващат мъже и жени, млади и стари и играят “за здраве” под звуците на тъпаните и гайдите.
Подобен обичай се среща и в Северна Гърция. Там наричат танцьорите анастенари.

Експертна мрежа