Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, град Куклен
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха:
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:

Манастирът край Куклен "Св. св. Козма и Дамян", наричан още „Св. Врач“(„Св. Врачове“) е основан през Второто българско царство. Споменава се още през 11в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Манастирът възниква като религиозна обител около аязмо с лечебна вода. Наречен е на светите братя Козма и Дамян заради техните лечителски способности. Манастирът от край време е посещаван от болни хора и особено от душевноболни, тъй като се вярва, че ако пренощуват в него, ще се почувстват по-добре. В притвора на едната от двете църкви в комплекса, посветена на Св. Св. Козма и Дамян, все още могат да се видят чифт окови. В миналото душевноболни хора с били оковавани с тях към пода с цел да се излекуват. По настоящем се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.

Когато българските земи са превзети от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нарастнала. Наличието на лечебни качества на природата, още в дълбока древност е служело за болнични цели. Не напразно народните лечители (врачове) Козма и Дамян са канонизирани като светци. През 1337 г. е написан Цар Иван Александров псалтир в този манастир (Кукленски песнивец). Манастирът е покровителстван от Царя. Векове наред той е център на народни лечители и български книжовници. Падането под турско робство довежда до повишаване значението на манастира. Като метох към него е прикрепен и манастирът в местността Бяла черква. Тук са се лекували болни от малария и коклюш. Турските власти пазели манастира, тъй като в него се лекували и семействата на османските управници (лечителите са били по-тачени от ходжите). Бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало. През 1657г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към “Св. св. Козма и Дамян”. През 17 в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии.

По настоящем манастирът е действащ и отворен за посетители. Разполага с две църкви – едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена “Св. Благовещение” и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки, както и голямо аязмо недалеч. Църквата “Св. св. Козма и Дамян” представлява 22м. дълга и 8м. широка кръстовидна безкуполна постройка.

По време на принудителното помохамеданчване на българското население, манастирът е бил опожаряван неведнъж, но все пак неговите уникални стенописи са оцеляли. В края на 18-ти, началото на 19-ти в. манастирът е бил обитаван от гръцки монаси, които замазали оригиналните му стенописи и ги покрили с нови, изписани с гръцки надписи. При по-късното реставриране на църквата са възстановени и сега могат да се видят и двата пласта фрески.  Празникът на манастира се отбелязва всяка година на 29-ти юни, Петровден, като празненствата обикновено продължават 3 дни. На този ден иконата на Св. св. Козма и Дамян, за която се смята, че е чудотворна, се изважда от църквата.