Наследство според темата / Християнски манастири
Горноводенски манастир Св. Кирик и Юлита
Инфо раздели
За обекта
Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, кв. Горни Воден
Тип: Християнски религиозен център
Епоха:
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:
Държава: България, кв. Горни Воден
Тип: Християнски религиозен център
Епоха:
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:
Горноводенския манастир е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името "Св. Петка". По-късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. От средата на ХІХ в. манастирът става гръцки, а през 1906 г. е превзет от отряд лясковци и едва от 1930 г. официално е отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-44 г. е превърнат в концлагер. След 9 IX 1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за лица с душевни недъзи. В периода 1983-87 г. манастирът се преизгражда и адаптира за светски нужди – превърнат е в творческа база на Съюза на българските архитекти. Понастоящем манастирът е постоянно действащ и се използва като хотел.
Архитектурните и културно-исторически ценности се обединяват в комплекс от черква и жилищни сгради, обградили от всички страни просторния двор.
Манастирската черква "Св. Петка" е голяма, трикорабна, с две конхи, еднокуполна и с притвор псевдобазилика. Построена е през 1850 г. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. Стенописите са дело основно на големия зограф Алекси Атанасов. Запазен е ценен иконостас, както и икони рисувани от Захари Зограф. Зад апсидата е разположен манастирският кладенец.
На около 500 м югоизточно се намира манастирското аязмо с параклис "Св. св. Кирик и Юлита" и запазени фрагменти от стенописи.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-44 г. е превърнат в концлагер. След 9 IX 1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за лица с душевни недъзи. В периода 1983-87 г. манастирът се преизгражда и адаптира за светски нужди – превърнат е в творческа база на Съюза на българските архитекти. Понастоящем манастирът е постоянно действащ и се използва като хотел.
Архитектурните и културно-исторически ценности се обединяват в комплекс от черква и жилищни сгради, обградили от всички страни просторния двор.
Манастирската черква "Св. Петка" е голяма, трикорабна, с две конхи, еднокуполна и с притвор псевдобазилика. Построена е през 1850 г. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. Стенописите са дело основно на големия зограф Алекси Атанасов. Запазен е ценен иконостас, както и икони рисувани от Захари Зограф. Зад апсидата е разположен манастирският кладенец.
На около 500 м югоизточно се намира манастирското аязмо с параклис "Св. св. Кирик и Юлита" и запазени фрагменти от стенописи.
Манастирът е обявен за паметник на културата.