Още от най-дълбока древност до днес Пловдив играе стратегическо значение по протежение на Диагоналния път. През античността - Филипопол (или Тримонциум) процъфтява като център на римската провинция Тракия. Градът се развива в равнината под Трихълмието. Главни композиционни репери в структурата на римския град са сградите и съоръженията с обществено предназначение: градският форумен комплекс, театърът и стадионът.

Античният стадион на Филипопол е разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе. Простира се в надлъжната си ос (на около 6 метра под съвременното ниво) от пл. “Джумая” до мястото, където днес се събират ул. “Княз Александър I” и ул.“11-ти август” (известно още като площад "Каменица"). Съоръжението е изградено през втората половина на ІІ век. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри.

Счита се, че стадионът е събирал около 30 000 души. Дължината на пистата е 190 метра, а ширината - между 25 и 30 метра. Северната му дъговидна част (свендона) е с 13 амфитеатрални реда мраморни седалки, издигнати над пистата върху подиум, висок 1,8 м. Под кавеата е разкрит засводен вход, който свързва арената (пистата) с коридор, прокопан в естествения терен, в ос с антична улица от І век. Фрагменти от амфитеатралните редове покрай източната и западната страни на арената са съхранени в сутерените на съвременни сгради по ул. “Княз Александър I”. Архитектурата и художествената украса на пропилеите (входът към стадиона), разположени от южната страна, са изяснени по фрагментирани находки и чрез графични възстановки и представляват четири зидани пилони, оформени с мраморни пиластри и барелефи.

Северната дъговидна част (свендона) на Античния стадион - на площад "Джумая" - крие разнообразни исторически пластове. Предполага се, в че подземното археологическо пространство под свендоната се крият данни и за по-ранни исторически пластове. Зад Античния стадион минава трасето на крепостната стена на Филипопол, изградена по времето на император Марк Аврелий, която маркира северната граница на застроения в низината античен град. Това определя местоположението на Стадиона като краен обект в северната зона на градския план. През Късната античност – IV век – настъпилите промени в развитието на Филипопол дават отражение върху първичното устройство на Стадиона. В него се вграждат стълбове от конструкцията на Акведукта на града по трасето му от Родопите към Таксим тепе.

Всичко това определя Античния стадион като забележителен пример за сложната историческа стратификация на “вечния град” - Пловдив.