Културните коридори на Югоизточна Европа

Наследство според периода / Средновековие

Мелник

Мелник

За обекта


Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: България, Мелник
Тип: Крепост, Народна архитектура
Епоха: Ново време, Средновековие
Тема: Крепости, Народна архитектура
Световно наследство:
Ново времеСредновековиеКрепостиНародна архитектураКрепостНародна архитектура

Скътан в югозападните склонове на планината Пирин, Мелник е най-малкият град в България. Обявен е за културно-исторически резерват и за град-музей. Градът е известен и със земните си пирамиди, естествено изваяни от бял ронлив пясъчник. Природният феномен, подслонил град Мелник представлява приказни скулптури с най-различни форми и очертания, наподобяващи купи сено, готически кули, минарета, бойници, гигантски обелиски, пирамиди и скални гъби.
Навярно още древните траки полагат основите на селището. През вековете по калдъръмените улички последователно се редуват стъпките на славяни, българи, гърци, латини. През Средновековието, в центъра на града се издига замъкът на владетеля на Мелник деспот (управител) Алексий Слав. Според някои изследователи именно той основава през 1220 година близкия Роженски манастир “Рождество Богородично”. Днешното сгушено между хълмовете китно градче някога е било важно икономическо и духовно средище, с над 25 000 жители, около 1300 къщи. Историята на града е разказват и руините на манастира “Св.Никола” (12в.), Римският мост, старата турска баня, както и останките на няколко църкви, наброявали в миналото 75. През 17-18 век производството на тютюн и великолепното мелнишко вино превръща града в процъфтяващо търговско средище. Мелнишките къщи от това време впечатляват с богатата си архитектура, с избите си, с подредбата, разкриваща българското чувство за практичност и красота. В пясъчните пирамиди, които опасват мелнищките къщи от всички страни, са издълбани изби, в които зрее, отлежава и се съхранява прочутото мелнишко вино – любимото вино на Чърчил. Кордопуловата къща е една от най-големите в Югоизточна Европа от периода на Възраждането. Построена през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулов. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно изграден етаж за живеене. Капацитетът на избата е от 250 до 300 тона вино. Други ярки образци на местната архитектура са Пашовата и Цинцаровата къщи.
Неповторимата атмосферата на Мелник – уникалната архитектура, древни обекти, ароматът на виното от сорта широка мелнишка лоза – сред фантастичната панорама от високи пясъчни пирамиди потапя всеки посетител във великолепието на отминали векове.

Експертна мрежа