Културните коридори на Югоизточна Европа

Наследство според периода / Средновековие

Пловдив, исторически град

Пловдив, исторически град

За обекта


Коридор: Диагонален път
Държава: България, Пловдив
Тип: Исторически град
Епоха: 20-ти век, Ново време, Средновековие
Тема: Ислямска култура, Крепости
Световно наследство:
20-ти векНово времеСредновековиеИслямска култураКрепостиИсторически град

Пловдив – вторият по големина град в България се намира в центъра на Горнотракийската низина, на един от главните пътища, които още от древността са свързвали Запада и Изтока. Градът, живописно изграден около шест хълма, се простира по двата бряга на река Марица – най-голямата река в България.
Най-ранните открити следи от човешко присъствие – селищни могили и некрополи са датирани към VI-то хилядолетие пр. Хр. На един от хълмовете (Небеттепе) е разкрито тракийско селище от края на II-то хилядолетие пр. Хр., което е пряко свързано с генезиса на града.
След като Филип II Македонски покорява древна Тракия (342 г. пр. Хр.), селището е превърнато в укрепен град и е наречено Филипополис. По време на римското владичество (I-IV в. след Хр.) градът, наречен Тримонциум (Трихълмие), става главен град на римската провинция Тракия и достига забележителен разцвет, за което говорят множество запазени свидетелстват от този период.
След разпадането на Римската империя градът остава в пределите на Византия, а в началото на IХ в. е включен в пределите на Първата българска държава. Средновековният Филипополис е скупчен около изградената върху Трихълмието вътрешна крепост.
След завземането на българските земи от отоманските завоеватели през ХIV век Пловдив се развива като “открит” (неукрепен) град. Градските терени, застроени през Античността и Средновековието, са изоставени, а са завзети обширни територии около пътя, който свързва Истанбул с Европа, както и около реката. Градът придобива подчертано ориенталски облик.
В периода на българското Възраждане (18-19 в.), в резултат от силния икономически и културен подем, в Пловдив се изграждат множество нови къщи, църкви и обществени сгради. В последните десетилетия преди и особено след Освобождението от Отоманско иго (1878 г.) Пловдив бързо се разраства, завземайки значителни нови територии. Характерът на градската среда в исторически формираното ядро (с изключение на Трихълмието) се изменя напълно под влиянието на актуалните европейски архитектурни школи и течения.

Експертна мрежа