Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, Велико Търново
Тип: Християнски религиозен център, Крепост, Исторически град, Народна архитектура
Епоха: Ново време, Средновековие
Тема: Крепости, Народна архитектура
Световно наследство:

Велико Търново се намира в централна България в подножието на Стара планина. Той е амфитеатрално разположен на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, сред които река Янтра извива своите живописни меандри.
Хълмът Царевец бил обитаван от още от най-древното население по българските земи – траките. В началото на VІ в. византийците го превърнали в укрепен град, който загинал под ударите на славяните през първата половина на VII в.
След основаването на българската държава Търново бил включен в границите й – като важен елемент в системата от отбранителни крепости, контролиращи проходите през Стара планина, а през ХII в. станал столица на българската държава. С това се поставило началото на цяла строителна епоха – градът се разширил значително, като били усвоени много нови терени, били изградени редица монументални сгради за нуждите на държавната и църковната власт, в града и около него възникнали множество манастири. Хълмът “Царевец”, където са се намирали царският дворец и Патриаршията, придобил славата на “най-недостъпния и най-красивия от всички градове по Хем”. Крепостните стени, с които той бил опасан, били обновени и усилени, а в укрепената територия били издигнати над 20 църкви и стотици жилищни сгради и занаятчийски работилници. Малко са запазените паметници от средновековната българска столица, която била почти напълно разрушена след нашествието и петвековното владичество на турските завоеватели – това са църквите “Св. Димитър Солунски”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Георги” и “Св. Св. Петър и Павел”. Някои от руините (крепостната стена и Патриаршията) са реконструирани, а други – експонирани във вида, в който са достигнали до нас.
През Възраждането (ХVІІІ-ХІХ в.) бурното развитие на занаятите и търговията дало силен тласък на строителството в града. Изникнали множество жилищни сгради, занаятчийски работилници и ханове, оформили се нови търговски центрове и улици. Към края на този период в града имало около 70 хана, от които до днес е запазен ханът на търговеца Хаджи Николи, построен от прочутия в цяла България възрожденски майстор-строител Никола Фичев (Кольо Фичето). Негово дело във Велико Търново са също множество църкви, “Къщата с маймунката” и Конакът (седалището на турската администрация). Именно в тази сграда след Освобождението се провежда Учредителното събрание, изработило основния закон на Нова България – Търновската конституция.

Експертна мрежа